Дишам, все още дишам,... не знам как става. Излизам от галерията, слънце в очите ми свети...вятър, виждам морето...
Трудно ми е да дишам, мисля си за това как попаднах тук...!?! Как няколко картини, места и хора, отговориха на доста въпроси... От онези "екзестенциалните"...хаха... Онези малки неща , които правят цялото... Живот, изкуство, приятелство, любов...секс!?!...аз...
Най-сладкия момент, в който си поемаш въздух за пръв път от много време...Искам да дишам така всеки ден...
Сега чувам пианото...Далеч съм...Искам да дишам така всеки ден!
Виждам в главата си картини... Те двете...Усмихват се. Виждам, дишам...
Сменям ритъм...
0 коментара:
Post a Comment